Земеделието и финансите са сферите с най-много нови регулации в Централна и Източна Европа

Будапеща, 15 Октомври, 2015 г. – В шестте наблюдавани държави от региона на Централна и Източна Европа, бяха приети 1041 законови акта за периода 1-ви август 2014 г. – 1-ви август 2015 г. Това е със 17% повече от предходния едногодишен период. От приетите 1041 нови закони и законови промени, 468 имат директно отражение върху бизнеса. От тях 36% имат общ ефект върху бизнеса в повече от една индустрия. Сред специфичните законови актове най-голям брой нови регулации са приети в сферата на земеделието - 14% от приетите закони, както и регулации на финансовите услуги също формиращи 14% от обема на новите регулации, се посочва в доклада към ежегодното изследване AcTrend, изготвено от Пъблик Афеърс експертите за Централна и Източна Европа на консултантска компания Grayling.

Докладът AcTrend на Grayling, изследва приетите нормативни актове в шест държави от региона на ЦИЕ – България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия в периода 1 август 2014г. – 01 август 2015г. Докладът също представя обзор на политическата среда и дейността на различните правителства в региона.

Както и миналата година, най-активни са били законотворците в Румъния с 290 закона и законови промени приети през наблюдавания период. След тях е Полша с 249, Унгария с 214. В рамките на региона има увеличаване на броя на приетите нови законови актове със 17%, спрямо предходната година.

В Румъния медиите се фокусират върху кампанията и резултатите от изборите, като се има предвид, че един от кандидатите на Президентски Избори 2014 бе премиерът на социалдемократите Виктор Понта. Отразяването на законотворчеството се опитваше да направи паралел между новите актове и отражението им върху кампанията на премиера. Законотворчеството бе и във фокуса на медиите в България, тъй като управляващата коалиция е леко нестабилна в момента и всяка нова регулация има потенциала да влоши диалога във властта и да ескалира в правителствени промени.

От приетите закони 45%, 468 от общо 1041 закона, имат директно отражение върху бизнеса, като от тях 36% влияят на повече индустрии. От специфичните закони, най-висок брой са новите регулации в сферата на финансите и земеделието по 14% от общия брой закони влияещи на бизнеса. Следва IT индустрията и комуникациите, а енергетиката е сред по-малко ново регулирани индустрии в рамките на региона.

Въпреки, че правителствата основно предлагат новите бизнес регулации, 83% от приетите актове, около 16% от тях са предложени от народни представители. Както и в предходния наблюдаван период най-продуктивни в тази област са депутатите от България (30% от новоприетите бизнес регулации), Унгария (23%) и Румъния (22%). В България сложната структура на управляващата коалиция с участието на две консервативни, една лява и една националистическа формация, изместват центъра на вземане на решения към Парламента. В Унгария, където правителството продължава да отказва дискусия по важни въпроси, депутати от мнозинството също прокараха редица законопроекти без участието на министри в авторството им. В Румъния, резултатите могат да бъдат обяснени с активната предизборна ситуация, както и с тенденцията, депутатите да се активизират след средата на мандата, за да са по видими, в очакване на следващите избори.

В региона на ЦИЕ цели 17% от одобрените законодателни проекти минаха по „ускорена процедура“, броят им е малко по-нисък от миналия изследван период. Както и през сезона 2013-2014, така и в последната година, в Румъния „бързата писта“ е много популярен метод за законотворчество – 55% от приетите закони.

“Огромният брой новоприети закони, по три на ден в региона, за последните 12 месеца, се дължи най-вече на трите най-активни парламента – Румънския, Полския и Унгарския. Тези три държави са произвели 165 законови промени в повече от предходната година, докато за останалите наблюдавани пазари няма значителна промяна. Можем да очакваме промяна в цифрите, тъй като в Румъния ще има избори през 2016 г., Полша ще проведе парламентарни избори, а в Унгария скоростта на законодателния процес е повлияна от кризата с имигрантите“, заяви по повод на изследването Гергили Абрахам, Директор Пъблик Афеърс за ЦИЕ на Grayling.

За изследването
Този доклад е продукт на експертите по Пъблик Афеърс на Grayling за Централна и Източна Европа и изследва законодателния процес на 6 пазара в ЦИЕ - България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия между 01.08.2014г. и 01.08.2015г. В изготвянето му е използвана публично достъпна информация. По отношение на медийния интерес към законодателството, не е правен статистически анализ на броя публикации по всеки приет закон. Ако нов закон генерира публикации в някой от водещите издания е маркиран като „генерирал медийно отразяване“
За допълнителна информация, моля посетете grayling.com.