Секторът на услугите е най-регулиран в Централна и Източна Европа разкрива докладът AcTrend на компания Grayling

Годишният доклад AcTrend анализира законите, приети в шест държави от Централна и Източна Европа - България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия - между 1 август 2016 и 1 август 2017 г. Докладът предоставя преглед на политическата среда и перспективите пред правителствата в целия регион.
След три години ръст броят на одобрените актове намалява
Проучването установи умерен спад от 5,3% в общия брой на актовете, преминали през съответните парламенти, в сравнение с предходния период. В течение на дванадесетмесечния период бяха прегледани общо 1040 закона на шестте пазара в ЦИЕ. Подобно на резултатите от предходните години, най-активните страни в региона отново са Румъния с 280 приети закона, Полша с 220 и Унгария с 200. Най-голям е спадът в България, където броят на приетите закони е намалял с 46% поради предсрочните парламентарни избори и разпускането на парламента. Унгария отбелязва ръст (+7,5%), както и Словакия (+ 33%).
Секторът на услугите е най-регулиран в ЦИЕ
Около 45% от одобрените актове (468 от общо 1 040) са имали пряко въздействие върху бизнеса. За разлика от предходните години, когато финансовият сектор беше сред най-засегнатите, през 2016-2017 г. повечето актове, одобрени от парламентите, засегнаха сектора на услугите (14%), докато новото финансово законодателство падна на четвърто място с 10,4% от приетите законови промени. Най-слабо засегнатите сектори бяха ИКТ и енергетиката в региона.
Три четвърти от законовите промени са предложени от правителствата
Правителствата все още доминират по брой законодателни инициативи. Депутатите в Румъния са предложили 36.4% от законопроектите, в България народните представители са автори на 26% от законопроектите, В Полша 18,6%, Унгария 16,5%, 9,9% за Чехия и 9.4% за депутатите в Словакия.
Извънредната процедура стана редовен метод в Словакия
В цяла Централна и Източна Европа 17.7% от одобрените актове с въздействие върху бизнеса бяха приети по извънредна процедура, малко по-малко в сравнение с миналата година. Румъния продължава да използва извънредната процедура: 54,7% от актовете са одобрени, като се използва извънредната наредба на правителството. В Унгария, където управляващите партии използват този инструмент за прокарване на трансформационни реформи през парламента, тенденцията е да използват по-малко процедурите по извънредни ситуации само за ad hoc политически случаи и да подкрепят вътрешно-политически кампании.
Медийното внимание спада в сравнение с миналата година
Докато 48,5% от актовете генерираха значително медийно внимание в региона в предходния период, тази цифра спадна до 33,1% за периода 2016-2017. Най-големите спадове са регистрирани в Словакия (42%) и Полша (28%). Единственото значително увеличение (+ 27%) се наблюдава в Чехия, тъй като 2017 е година на избори, когато медиите обикновено са по-чувствителни към политически новини.
 "Винаги е интересно да се види как изборите или председателството на ЕК оказват влияние върху работата на законодателите. През последните 12 месеца бяха проведени избори в България, Румъния и Чехия, които силно повлияха на броя на актовете и на законодателната процедура като цяло. Очакваме с нетърпение месеците, когато унгарците отиват на избори, президентски избори се провеждат в Чехия, а България ще председателства Съвета на ЕС."- коментира проучването Петър Феко, директор на Grayling за ЦИЕ.

За това изследване
Изследването е изготвено от Grayling CEE и анализира законите, приети в шест страни от региона - България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, между 1 август 2016 и 1 август 2017 година. Докладът се базира на публично достъпни данни и обхваща само актове на парламента. Не са правени количествени анализи на медийното отразяване. Ако някоя законодателна инициатива е била отразена във водещи медии в поредни дни, е прието, че е генерирала значителен медиен интерес. За повече информация посетете grayling.com.